12 окт. 2008 г., 17:17

Happy Birthday Santa! 

  Поэзия » Другая
1109 0 14

Ставай, Летиция!
Стани и се натъпчи пак
в дънките си като лебервурст!
Защо, по дяволите,
седиш на ръба на леглото,
и пелтечиш поредната утрин с недовиждащи очи?

Размърдай се, стара кранто!
Да се вкопчиш пак,
с лакираните си в лилаво нокти,
за колана на битието,
с хилядите си малки женски неща за правене,
да си повтаряш пак, и пак,
че животът е за живеене,
докато някой друг някъде го...
живее.
А ти се влачиш през ненормално дългите си дни,
като охлузена стара чанта...
И ако не намериш смисъла -
да знаеш - в кафето е!
(и в първата цигара)
Хайде, former little princess, вдигай си задника!
Обаче внимавай да не се мернеш в огледалото -
(нали си знаеш, че сутрин те мрази?)
патрава, мудна и с бразди от възглавницата по бузите.
Смачкана като ланшен вестник,
и точно толкова ненужна...

Ставай, утре е Коледа!
Надпиши пак картичките -
онези малки цветни лицемерия
за подреждане по чуждите камини,
с фалшивата веселост на празничен карол,
после - втръсналата до припадък пуйка,
и нелепото суетене, оставащо след...
(като празно място в стомаха )

Можеш и на Санта да пратиш!...
На North Pole... (или беше в Лапландия?)
да искаш подарък...
хех... Какво ще поискаш, Летиция?
Какво ще поискаш от проклетия Санта?
....................
Тя спуска тромаво стъпала в чехлите си,
дотътря се до тоалетката
и пише с разкривения си старчески почерк
върху една от натруфените картички:
"Happy Birthday Santa!"...
А зад стената Бинг Кросби раздипля лежерно глас -
I'm dreaming of a white Christmas...

http://www.youtube.com/watch?v=Env4WWg0Avs&feature=related

 

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Знаеш си.
    Ре(г)спект.
  • благодаря ви! - много сте мили с мен...
    Благодаря!
  • Извън нелепото ми суетене и лутане в семиозиса на текста, извън конотативната симфония, избухваща в междуредията, извън чистата проба Р/радост от прочита, извън доказаната безграничност на словото( Когато и само когато е от майстор от подобен ранг!), отвъд принципа на удоволствието - в онази застинала точка на абсолютния кеф, генериран не от думите, а от великолепното ти умение за подбор на паузите и готвенето на смислите, отвъд това, което бих могъл някога да напиша за творчеството ти, стоиш ти! Такава, истинска и наистина извън... земна!
    Просто се присламчвам до Седем сред право-стоящите и си позволявам, ръкопляскайки, да кажа и едно:

    AVE!


    P.S. Ей, Седем, споменавал ли съм, че и ти яко ме кефиш?!
  • С удоволствие се спирам тук. Различна, разчупена поезия, която задържа вниманието!

    Та, кога е рожденния ден на Santa?
  • А аз не само цвиля от кеф, не само рия с копито от готините ви коментари, а направо не зная как да ви благодаря!
    Разчувствахте ме яко!
    Благодаря ви!!!
  • В кафето, значи. Пък аз започвам да си мисля, че смисълът е в това, че няма никакъв смисъл...
    Точно този ти тип стихове ме карат да цвиля от кеф
  • Името /laetitia/ и значещо в превод/лат./ е като Крясък в мълчаливия диалог между авторката и лирическата.Диалог - монолог през прогледността на прегърнато (счупено) огледало, само-съеденило парчетата.Саркастичността /дълбоко тъжна и болезнена/съсредоточила малък отрязък е странно позволение за "надникване" към небето през свития си отворен юмрук.
    _________________________________________
    Аз благодаря Радост!
    За невероятното преживяно преживяване и емоцията!
    Наистина РЕСПЕКТ!
  • Седем?!?
    Човече Божи!Какво направи ти?...До сълзи съм трогната от такова навлизане в текста ми!
    Не мога да повярвам, че е възможно толкова тънко, толкова прецизно обяснение на фентъзи-построенията ми...Не мога да повярвам, че някой друг, освен мен усеща цялата палитра от емоционална натовареност на този текст...
    Безкрайно съм благодарна, Седем!
    Наистина съм...нямам думи...
    Благодаря просто!
  • Кратка проза с много силно изявено усещане за текст.
    Усещане, което се развива и реализира в разказвачески контрапункт (невероятно) на една романова форма.Проза с индивидуална “поетика” и теория, идея и граници,но достатъчно добре премерена за да има своя композиция и постройка.Навлизане в биографичност с перспективата в една ненадейност, превръщаща ограничителя в полет на многозначност, позволяващо и тълкуване ( категоричност и издълбаност на смислите)
    И всичко ... през собствено леко присвито око, което преминава през малък процеп. Няма обездвижване в тромави рамки. Спонтанността на съ-битието се пришпорва в тенденциозни спирали отваряйки текста в многоизразно позволяващо тълкуване. Херметично затвореното костеливо “послание"? Не. Пречупване и чупка извън канона на общодостъпното и приело свой отрязък мислене? Защипватне на текста в текст за текста
    Завършеността (предполагаща и отвореност) сякаш компенсира незавършеност на битието, което един екзистенциалист би равнопоставил на “нищо”.
    Краят?
    - Хайде бивша, малка принцесо! Надпиши една от "онези малки цветни лицемерия" до себе си, за да си спомниш,че живота идва с Рождество, а не с "втръсналата до припадък пуйка",която няма Рожден ден!
    Рождество не е празник "и нелепото суетене, оставащо след..."
    "Какво ще поискаш, Летиция?"
    Рождество е Любов!
    _________________________________________
    Един малък късометражен филм с оттенък на жена.Много силно вдишващо кино...и един блестящ "опит" в “късото” и споделено... премълчаване.
    I'm dreaming of a white
    Прекрасен музикален унисон / Кросби/
    РЕСПЕКТ!!!
    ( Съм сред право-стоящите и обожавам...лилаво)
  • Благодаря ви, че почетохте Летиция!
    Много благодаря!
  • да си повтаряш пак, и пак,
    че животът е за живеене,
    докато някой друг някъде го...
    живее.

    !!!
  • Хаха!!!Браво!Харесах!
  • Ех, Рег...Право на пожелания си имаме всички
    Хареса ми !
  • let it snow
    Рег*
Предложения
: ??:??