Happy Birthday Santa!
Ставай, Летиция!
Стани и се натъпчи пак
в дънките си като лебервурст!
Защо, по дяволите,
седиш на ръба на леглото,
и пелтечиш поредната утрин с недовиждащи очи?
Размърдай се, стара кранто!
Да се вкопчиш пак,
с лакираните си в лилаво нокти,
за колана на битието,
с хилядите си малки женски неща за правене,
да си повтаряш пак, и пак,
че животът е за живеене,
докато някой друг някъде го...
живее.
А ти се влачиш през ненормално дългите си дни,
като охлузена стара чанта...
И ако не намериш смисъла -
да знаеш - в кафето е!
(и в първата цигара)
Хайде, former little princess, вдигай си задника!
Обаче внимавай да не се мернеш в огледалото -
(нали си знаеш, че сутрин те мрази?)
патрава, мудна и с бразди от възглавницата по бузите.
Смачкана като ланшен вестник,
и точно толкова ненужна...
Ставай, утре е Коледа!
Надпиши пак картичките -
онези малки цветни лицемерия
за подреждане по чуждите камини,
с фалшивата веселост на празничен карол,
после - втръсналата до припадък пуйка,
и нелепото суетене, оставащо след...
(като празно място в стомаха )
Можеш и на Санта да пратиш!...
На North Pole... (или беше в Лапландия?)
да искаш подарък...
хех... Какво ще поискаш, Летиция?
Какво ще поискаш от проклетия Санта?
....................
Тя спуска тромаво стъпала в чехлите си,
дотътря се до тоалетката
и пише с разкривения си старчески почерк
върху една от натруфените картички:
"Happy Birthday Santa!"...
А зад стената Бинг Кросби раздипля лежерно глас -
I'm dreaming of a white Christmas...
http://www.youtube.com/watch?v=Env4WWg0Avs&feature=related
© Радост Даскалова All rights reserved.
