Сивоглава, рижекрила

птица се в скали стаила.

Остър взор и клъв гърбатий,

като ризница – перата.

Туй е царят на ждрелото,

над Търавна му гнездото,

по високото – войската,

остроноктеста, сърцата.

Керкенезът се разшава,

сеща – нещо приближава.

Гледа – рукнало пълчище

скакалци с див устрем хищен.

Отподире не оставят

нищо читаво и здраво.

Литна, иде керкенезът

и размахал като жезъл

клъв, наострен като шашка,

въздуха сече с опашка.

Глухий шум и рат велика!

Всяка гад посреща щикът

на крилатите войводи

и сразен е роят злобен.

Не ми били птици тия,

най ми били харбалии –

стражници на дефилето

от разбойници проклети.

Век се с новий век сменява,

те на поста си остават.

Пазят зорко свободата –

бди духът им в планината.

  Стихотворението участва в Националния поетичен конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови – Трявна 2024, и не спечели награда.