Харбалии в Тревненския проход
Сивоглава, рижекрила
птица се в скали стаила.
Остър взор и клъв гърбатий,
като ризница – перата.
Туй е царят на ждрелото,
над Търавна му гнездото,
по високото – войската,
остроноктеста, сърцата.
Керкенезът се разшава,
сеща – нещо приближава.
Гледа – рукнало пълчище
скакалци с див устрем хищен.
Отподире не оставят
нищо читаво и здраво.
Литна, иде керкенезът
и размахал като жезъл
клъв, наострен като шашка,
въздуха сече с опашка.
Глухий шум и рат велика!
Всяка гад посреща щикът
на крилатите войводи
и сразен е роят злобен.
Не ми били птици тия,
най ми били харбалии –
стражници на дефилето
от разбойници проклети.
Век се с новий век сменява,
те на поста си остават.
Пазят зорко свободата –
бди духът им в планината.
Стихотворението участва в Националния поетичен конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови – Трявна 2024, и не спечели награда.
© Мария Димитрова All rights reserved.
