Харесвам как косата ти минава край ушите,
подпъхната зад дясното, край лявото свободна,
пълзи покрай лицето ти, а долу е подвита
и там, над раменете ти се спира,
не смее по-надолу и замира
в смълчаната унесеност на моя стихнал поглед.
И виждам как лицето ти излъчва светла благост,
а устните се движат и гласът ти ми говори,
прости ми, но не знам какво във този миг ми каза,
защото престъпление ще бъде
речта да ме разсее, да пропъди
това очарование, което няма как да се повтори. ...