Харесвам как косата ти...
Харесвам как косата ти минава край ушите,
подпъхната зад дясното, край лявото свободна,
пълзи покрай лицето ти, а долу е подвита
и там, над раменете ти се спира,
не смее по-надолу и замира
в смълчаната унесеност на моя стихнал поглед.
И виждам как лицето ти излъчва светла благост,
а устните се движат и гласът ти ми говори,
прости ми, но не знам какво във този миг ми каза,
защото престъпление ще бъде
речта да ме разсее, да пропъди
това очарование, което няма как да се повтори.
И седнала във позата на източния лотос,
във леките одежди на априлска мека вечер,
сияеш срещу мен и сътворяваш странен космос,
във който виждам теб и нищо друго,
и твоят лик е истинското чудо
в евангелие ново, пренаписано в сърцето.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
