Хартиени птици
Парченце от изгрев. Въздишка от вятър.
Усмивка от пухкаво облаче.
Сълзичка, изгряла на миглите сякаш.
Запазено стръкче омайниче.
Превръщам се днес във написана тайна,
но още дори недокосната.
И скривам магията в есен омайна
с онази любов – съдбоносната.
А нежният полъх рисува безкрайност.
Сърцата избират там сбъдване.
Превръща ни в трепет онази случайност
и в смисъл, … в причина, … и в бъдеще…
Хартиени птици политат в небето,
отронват се тихо листенцата,
и топлият ромон жужи във сърцето,
преливат в реалност вълшебствата.
Оставаме двамата с теб по въздишки.
Четем се по устни изписани.
Душите ни – свързани с тайнствени нишки...
С такава любов сме орисани!...
Веси_Еси (Еси)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Еси Все права защищены
