10 янв. 2009 г., 23:34

Хартиено-тъжни кладенци 

  Поэзия
815 0 2
Две хубави очи...
от снимката ми се усмихват.
Две хубави очи, които да обичам.
Обич - чувство, което дълго ще отричам.
Две хубави, хартиени очи.
Защото си далече.
А искам да те видя, мое саморазрушително човече!
Очите ти не мен, а нечий обектив са гледали тогава.
Тъжно е, но знаеш, че съм права.
Хамелеонови очи.
Променят се те, променяш се ти.
На снимката си все усмихнат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алиса Все права защищены

Предложения
: ??:??