Хартиено-тъжни кладенци
Две хубави очи...
от снимката ми се усмихват.
Две хубави очи, които да обичам.
Обич - чувство, което дълго ще отричам.
Две хубави, хартиени очи.
Защото си далече.
А искам да те видя, мое саморазрушително човече!
Очите ти не мен, а нечий обектив са гледали тогава.
Тъжно е, но знаеш, че съм права.
Хамелеонови очи.
Променят се те, променяш се ти.
На снимката си все усмихнат.
Обаче знам, че ти е тъжно.
Губиш се в носталгия... по мен.
И от морскосините вали.
Две насила радостни очи.
Заради мен си ги усмихнал.
Очите ти са кладенци за болка.
Недей ми праща вече усмихнати очи в писма.
Защото знам, че ти е тъжно
и най-обичам двете хубави очи
когато в тях порой вали.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алиса Все права защищены
