Хартиено-тъжни кладенци

Vyrtina (Алиса)
88 98

10 янв. 2009 г., 23:34

Поэзия

783 0 2

Две хубави очи...

от снимката ми се усмихват.

Две хубави очи, които да обичам.

Обич - чувство, което дълго ще отричам.

Две хубави, хартиени очи.

Защото си далече.

А искам да те видя, мое саморазрушително човече!

Очите ти не мен, а нечий обектив са гледали тогава.

Тъжно е, но знаеш, че съм права.

Хамелеонови очи.

Променят се те, променяш се ти.

На снимката си все усмихнат.

Обаче знам, че ти е тъжно.

Губиш се в носталгия... по мен.

И от морскосините вали.

Две насила радостни очи.

Заради мен си ги усмихнал.

Очите ти са кладенци за болка.

Недей ми праща вече усмихнати очи в писма.

Защото знам, че ти е тъжно

и най-обичам двете хубави очи

когато в тях порой вали.