21 окт. 2020 г., 18:00

Хасково

421 0 1

Обичам те през пролетта, когато
ухаеш сладко на дъжд и липи,
а сърцето ти на съдби богато,
пулсира шеметно и страстно кипи.
Обичам те, когато жарко лято
примамливо разголва те без свян
и полет дързък на весело ято
нашепва най-сладострастния блян.
Обичам те, когато дойде есен
и класовете житни стават хляб,
запяват плодовете нежна песен
и волнокрила радостта звъни.
Обичам те и в снежнобяла зима,
когато прелъстително искриш
и с тайнственост неотразима,
знам можеш и богиня да плениш.
Обичам спомена в теб древен,
ликът ти днешен на мечти богат,
опазил в бури дух нетленен,
гордея се с теб, мой свиден град.
С вяра и достойнство ти блестиш
и можеш всяко зло да победиш,
а над теб Богородица красива,
благослов бял щедро разлива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....