Обичам те през пролетта, когато
ухаеш сладко на дъжд и липи,
а сърцето ти на съдби богато,
пулсира шеметно и страстно кипи.
Обичам те, когато жарко лято
примамливо разголва те без свян
и полет дързък на весело ято
нашепва най-сладострастния блян.
Обичам те, когато дойде есен
и класовете житни стават хляб,
запяват плодовете нежна песен
и волнокрила радостта звъни.
Обичам те и в снежнобяла зима,
когато прелъстително искриш
и с тайнственост неотразима,
знам можеш и богиня да плениш.
Обичам спомена в теб древен,
ликът ти днешен на мечти богат,
опазил в бури дух нетленен,
гордея се с теб, мой свиден град.
С вяра и достойнство ти блестиш
и можеш всяко зло да победиш,
а над теб Богородица красива,
благослов бял щедро разлива.