Hе знам надежда има ли за тях?
Две лястовички, сплели и разплели
на слънцето сияйните коси,
се питат ти защо щастлив не си,
а луташ се в далечните предели?
Върби се кланят тихо над водата,
и вятъра люлеят – да мълчи,
тревога зрее в твоити очи,
отровно биле зли ластари мята.
Защо си алчен, зъл и недостига
на егото ти нещо, но какво?
Изписваш с кръв в небето зарево,
а се кълнеш пред Божията книга.
А дяволът усмихва се лукаво,
създал си, Боже, образ отразен,
покорни са единствено на мен,
издънките ти и съдба такава,
за своя син напразно отреди,
до гроба още влачат своя грях,
не знам надежда има ли за тях?
Или ще са по-грешни от преди...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
