Heimweh
619
0
0
Със спомена живея,
към миналото крача,
дори и да се смея –
това радост не значи.
Разбрах, че живот е
сърцето да е вкъщи,
а аз с глас на коте –
и погледът се мръщи.
Това, което е далече
най-много се обича,
съдбата ме отвлече,
но сърцето назад тича.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никица Христов Все права защищены
