Heimweh
616
0
0
Със спомена живея,
към миналото крача,
дори и да се смея –
това радост не значи.
Разбрах, че живот е
сърцето да е вкъщи,
а аз с глас на коте –
и погледът се мръщи.
Това, което е далече
най-много се обича,
съдбата ме отвлече,
но сърцето назад тича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
