dragon (Никица Христов)
220 657
21.09.2014 г., 0:45 ч.

Heimweh 

  Поезия
444 0 0

Със спомена живея,

към миналото крача,

дори и да се смея –

това радост не значи.

 

Разбрах, че живот е

сърцето да е вкъщи,

а аз с глас на коте –

и погледът се мръщи.

 

Това, което е далече

най-много се обича,

съдбата ме отвлече,

но сърцето назад тича.

© Никица Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??