12 апр. 2011 г., 18:50

Хей, врабче!

1K 0 6

ХЕЙ, ВРАБЧЕ

Хей, врабче  рошаво, сиво,
гладно трохичките сбираш,
не се пъчи смешно фалшиво -
малко си, нима не разбираш?

Не пориш въздуха с мощни крила,
подскачаш с крачета криви и тънки,
ровиш и търсиш в боклука храна,
не пееш песните звънки. . .

Крачиш, вдигнало гордо глава,
кацаш по цъфнали трънки,
но не оставяш с летежа следа,
само правиш на другите спънки.


13.04.2011г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Сиркавара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • rozza (Радка Миндова): Благодаря!Поздрави!

    Luna13 (Моника Стойчева):Благодаря за аплодисментите!

    VENCIENCHEV (ВЕНЦИСЛАВ ЕНЧЕВ):Благодаря, Ви!Стихът е актуален винаги, тъй като покрай голямите птици винаги има и малки, но с голями притенции! Поздрави!
    mariniki (Магдалена Костадинова): Благодаря, ти!Неща от живота и поезията!Поздрави!

    aborigen (Борко Бърборко): " Да не би поет станало- не би цъкливи врабчета видяло!" За мен са новост, тъй като на север кой си лебед си е лебед и врабчета почти няма.Всеки е това, което е.Интересно е мисленето им. Те осъзнават възможностите си и се гордеят с това , което са, като се стремят да показват максимума от себе си. Няма наплив за чужди талант!Всеки е професионалист и е горд от това.Не му трябва чуждото призвание. Няма завист . Всеки е което е. Поздрави!
  • Ако не цвъкне,
    как ще замръкне?
  • и идея, и стих много ми харесаха...
    сърдечно, Лидия.
  • Много интересна идея, Лидис! Заслужаваш аплодисменти!
  • Хареса ми! Не е странно, хубаво е!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...