12.04.2011 г., 18:50 ч.
Хей, врабче!
ХЕЙ, ВРАБЧЕ
Хей, врабче рошаво, сиво,
гладно трохичките сбираш,
не се пъчи смешно фалшиво -
малко си, нима не разбираш?
Не пориш въздуха с мощни крила,
подскачаш с крачета криви и тънки,
ровиш и търсиш в боклука храна,
не пееш песните звънки. . .
Крачиш, вдигнало гордо глава,
кацаш по цъфнали трънки,
но не оставяш с летежа следа,
само правиш на другите спънки.
13.04.2011г
© Лидия Сиркавара Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ако не цвъкне,
как ще замръкне?
-
и идея, и стих много ми харесаха...
сърдечно, Лидия. -
Много интересна идея, Лидис! Заслужаваш аплодисменти!
-
Хареса ми! Не е странно, хубаво е!
-
Този стих е доста странен и е сборен образ на врабчетата в поезията и изкуството у нас, които се вземат за големи и силни птици и цъкат по истинските птици.Интересно е явлението, до сега не бях го виждала.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Luna13 (Моника Стойчева):Благодаря за аплодисментите!
VENCIENCHEV (ВЕНЦИСЛАВ ЕНЧЕВ):Благодаря, Ви!Стихът е актуален винаги, тъй като покрай голямите птици винаги има и малки, но с голями притенции! Поздрави!
mariniki (Магдалена Костадинова): Благодаря, ти!Неща от живота и поезията!
aborigen (Борко Бърборко): " Да не би поет станало- не би цъкливи врабчета видяло!" За мен са новост, тъй като на север кой си лебед си е лебед и врабчета почти няма.Всеки е това, което е.Интересно е мисленето им. Те осъзнават възможностите си и се гордеят с това , което са, като се стремят да показват максимума от себе си. Няма наплив за чужди талант!Всеки е професионалист и е горд от това.Не му трябва чуждото призвание. Няма завист . Всеки е което е. Поздрави!