Хей, време...
Времето бърза ли?
Аз ли съм бавна?
Спъвам се. Гледам
пътеката - равна.
Нищо. С бастуна
и с помощ от Бога
(пък и че всичко
не е за тревога),
годините минах
честна и дръзка.
Оставам си чиста
и кал да ме пръска.
Зная. И камъче
да ме събори,
без страх ще вървя
напред и нагоре.
Време, да искаш
да вържеш духа ми,
трябва да видиш
първо... трупа ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Харита Колева Все права защищены
