Времето бърза ли?
Аз ли съм бавна?
Спъвам се. Гледам
пътеката - равна.
Нищо. С бастуна
и с помощ от Бога
(пък и че всичко
не е за тревога),
годините минах
честна и дръзка.
Оставам си чиста
и кал да ме пръска.
Зная. И камъче
да ме събори,
без страх ще вървя
напред и нагоре.
Време, да искаш
да вържеш духа ми,
трябва да видиш
първо... трупа ми.
© Харита Колева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
