ххх
Пролетта пак бушува безмилостно.
Клатят нарциси мъдро глави.
Полудели от нейните вируси
птици, храсти, цветя и треви
лудо хукват нагоре към Слънцето
с развълнувано детски стремеж.
В миг избухва в душите ни зрънцето
на надежда и вечен копнеж.
Любовта ни се разлиства в зелено.
Сок наливат внезапни мечти.
И неочаквано - непозволено
сме доволни, щастливи почти...
И отнесени дишаме вятъра
с цвят на пролет и мирис зелен.
На живота ни делничен театъра
с нов декор и сюжет променен
се завърта и шарен, и шеметен,
и повлича ни в своя потоп -
надпревара безумна със времето -
безначален, безкраен въртоп...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
