2 may 2010, 20:35

ххх

  Poesía » Otra
876 0 5

Пролетта пак бушува безмилостно.

Клатят нарциси мъдро глави.

Полудели от нейните вируси

птици, храсти, цветя и треви

 

лудо хукват нагоре към Слънцето

с развълнувано детски стремеж.

В миг избухва в душите ни зрънцето

на надежда и вечен копнеж.

 

Любовта ни се разлиства в зелено.

Сок наливат внезапни мечти.

И неочаквано - непозволено

сме доволни, щастливи почти...

 

И отнесени дишаме вятъра

с цвят на пролет и мирис зелен.

На живота ни делничен театъра

с нов декор и сюжет променен

 

се завърта и шарен, и шеметен,

и повлича ни в своя потоп -

надпревара безумна със времето -

безначален, безкраен въртоп...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Шеметен стих...
    Комплименти!
    ________________________

    Вече даже и не обръщам внимание на самоцелно графоманските коментари.
    Препоръчвам ти го и на теб, мило Момиче.
  • Тошко, винаги съм се чудила... какво ти носи разпознаването на конструкцията? Отвъд това стигаш ли? Обвързваш ли го със съдържанието?

    Прощавай, ама от доста време все искам да те питам...



  • Във формално отношение интересен текст. Редуване на дактилни и мъжки рими при стъпка ямб е много добър избор. Виждам, че си ползвала доста богати рими: "ме-чти" -- "по-чти", "вър-топ" -- "по-топ". Обаче "слънцето" -- "зрънцето" и "вятъра" -- "театъра" не са добри попадения, понеже това са единствените възможности и човек знае какво да чака на трети ред, при "слънцето" на първи. Успех!
  • Интересно хрумване да се представи пролетта като вирусна инфекция, бих допълнила, епидемия или по-точно пандемия, срещу която никой не търси ваксина. Поздрав, Нинче!
  • И от мен-да!Дай му име-последното изречение...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...