May 2, 2010, 8:35 PM

ххх

  Poetry » Other
870 0 5

Пролетта пак бушува безмилостно.

Клатят нарциси мъдро глави.

Полудели от нейните вируси

птици, храсти, цветя и треви

 

лудо хукват нагоре към Слънцето

с развълнувано детски стремеж.

В миг избухва в душите ни зрънцето

на надежда и вечен копнеж.

 

Любовта ни се разлиства в зелено.

Сок наливат внезапни мечти.

И неочаквано - непозволено

сме доволни, щастливи почти...

 

И отнесени дишаме вятъра

с цвят на пролет и мирис зелен.

На живота ни делничен театъра

с нов декор и сюжет променен

 

се завърта и шарен, и шеметен,

и повлича ни в своя потоп -

надпревара безумна със времето -

безначален, безкраен въртоп...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Шеметен стих...
    Комплименти!
    ________________________

    Вече даже и не обръщам внимание на самоцелно графоманските коментари.
    Препоръчвам ти го и на теб, мило Момиче.
  • Тошко, винаги съм се чудила... какво ти носи разпознаването на конструкцията? Отвъд това стигаш ли? Обвързваш ли го със съдържанието?

    Прощавай, ама от доста време все искам да те питам...



  • Във формално отношение интересен текст. Редуване на дактилни и мъжки рими при стъпка ямб е много добър избор. Виждам, че си ползвала доста богати рими: "ме-чти" -- "по-чти", "вър-топ" -- "по-топ". Обаче "слънцето" -- "зрънцето" и "вятъра" -- "театъра" не са добри попадения, понеже това са единствените възможности и човек знае какво да чака на трети ред, при "слънцето" на първи. Успех!
  • Интересно хрумване да се представи пролетта като вирусна инфекция, бих допълнила, епидемия или по-точно пандемия, срещу която никой не търси ваксина. Поздрав, Нинче!
  • И от мен-да!Дай му име-последното изречение...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...