ххх
Ако можех да си опаковам проблемите
във един огромен пакет,
да ги пратя назад във времето
с еднопосочен билет.
Грижите си да вържа на възел
и като в детска игра
да подредя техния пъзел
само със една ръка.
Страховете си да пусна в небето -
куп шарени хвърчила
и да ги гледам превзето
през слънчеви очила.
Щях да остана щастлива,
спокойна много лета.
Но щях да изпитвам дива,
безпаметна самота.
Щеше да ми е скучно
във делника променен...
Не искам да ми се случва!
Нека останат при мен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
Браво!
