laramaylin (Нина Чилиянска) laramaylin (Нина Чилиянска)
46 1.4K
May 6, 2010, 11:38 PM

ххх

  Poetry » Other
659 0 4

Ако можех да си опаковам проблемите

във един огромен пакет,

да ги пратя назад във времето

с еднопосочен билет.

 

Грижите си да вържа на възел

и като в детска игра

да подредя техния пъзел

само със една ръка.

 

Страховете си да пусна в небето -

куп шарени хвърчила

и да ги гледам превзето

през слънчеви очила.

 

Щях да остана щастлива,

спокойна много лета.

Но щях да изпитвам дива,

безпаметна самота.

 

Щеше да ми е скучно

във делника променен...

Не искам да ми се случва!

Нека останат при мен!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0