6.05.2010 г., 23:38 ч.

ххх 

  Поезия » Друга
494 0 4

Ако можех да си опаковам проблемите

във един огромен пакет,

да ги пратя назад във времето

с еднопосочен билет.

 

Грижите си да вържа на възел

и като в детска игра

да подредя техния пъзел

само със една ръка.

 

Страховете си да пусна в небето -

куп шарени хвърчила

и да ги гледам превзето

през слънчеви очила.

 

Щях да остана щастлива,

спокойна много лета.

Но щях да изпитвам дива,

безпаметна самота.

 

Щеше да ми е скучно

във делника променен...

Не искам да ми се случва!

Нека останат при мен!

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??