ххх
Ако можех да си опаковам проблемите
във един огромен пакет,
да ги пратя назад във времето
с еднопосочен билет.
Грижите си да вържа на възел
и като в детска игра
да подредя техния пъзел
само със една ръка.
Страховете си да пусна в небето -
куп шарени хвърчила
и да ги гледам превзето
през слънчеви очила.
Щях да остана щастлива,
спокойна много лета.
Но щях да изпитвам дива,
безпаметна самота.
Щеше да ми е скучно
във делника променен...
Не искам да ми се случва!
Нека останат при мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Браво!
