ххх

26 авг. 2007 г., 17:38

Поэзия

856 0 7

Чашата плаче с рижи сълзи.
Мокри ръцете ми - равно треперещи.
Аз съм натъпкана с пошли лъжи,
пълно безумие в рая на вярващи.
В чашата стъклена виждам света -
странно набръчкан, грозно разнищен.
И се разтварям в дъха на нощта -
Аз - дъщеря и наследник на нищото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ххх

Искате да прочетете повече?

Предложения