Cona (Цонка Людмилова)
34 30
26 авг. 2007 г., 17:38

ххх 

  Поэзия
666 0 7
 

Чашата плаче с рижи сълзи.

Мокри ръцете ми - равно треперещи.

Аз съм натъпкана с пошли лъжи,

пълно безумие в рая на вярващи.


В чашата стъклена виждам света -

странно набръчкан, грозно разнищен.

И се разтварям в дъха на нощта -

Аз - дъщеря и наследник на нищото.

© Цонка Людмилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??