Cona (Цонка Людмилова)
34 30
26.08.2007 г., 17:38 ч.

ххх 

  Поезия
737 0 7
 

Чашата плаче с рижи сълзи.

Мокри ръцете ми - равно треперещи.

Аз съм натъпкана с пошли лъжи,

пълно безумие в рая на вярващи.


В чашата стъклена виждам света -

странно набръчкан, грозно разнищен.

И се разтварям в дъха на нощта -

Аз - дъщеря и наследник на нищото.

© Цонка Людмилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??