Cona (Цонка Людмилова)
34 30
26 ago 2007, 17:38

ххх 

  Poesía
734 0 7
 

Чашата плаче с рижи сълзи.

Мокри ръцете ми - равно треперещи.

Аз съм натъпкана с пошли лъжи,

пълно безумие в рая на вярващи.


В чашата стъклена виждам света -

странно набръчкан, грозно разнищен.

И се разтварям в дъха на нощта -

Аз - дъщеря и наследник на нищото.

© Цонка Людмилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??