Cona (Цонка Людмилова)
34 30
Aug 26, 2007, 5:38 PM

ххх 

  Poetry
855 0 7
Чашата плаче с рижи сълзи.
Мокри ръцете ми - равно треперещи.
Аз съм натъпкана с пошли лъжи,
пълно безумие в рая на вярващи.
В чашата стъклена виждам света -
странно набръчкан, грозно разнищен.
И се разтварям в дъха на нощта -
Аз - дъщеря и наследник на нищото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цонка Людмилова All rights reserved.

Random works
: ??:??