2 авг. 2017 г., 13:20

ххх62

517 0 4

                                                   На Емо

 

Толкова те обичам,

че съм те скрила в себе си.

Малко е нелогично,

че съм така обсебена ...

 

Болки сега приспивам,

но не лекувам спомени.

С тъмни тъги препивам,

със нежности прогонени.

 

Нощем така те търся...

Леглото  на теб ухае.

С тая страст земетръсна

все ще съм твоя. До края.

 

В сЪлзи удавих мрака.

Ти не си до мен, но зная  -

търсиш ме и ме чакаш

на кръстопътя за Рая...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, Нина! Бих искала да те прегърна и утеша, но знам, че не е възможно.... Все пак те прегръщам!
  • Да, момичета ... половината ми сърце отпътува с моя Емко Оттатък ... Другата половина е още тук, защото принадлежи на сина ми...
  • Със сигурност би тръгнала с него, дори ако срещата е на кръстопътя за ада. Греша ли?
  • О, Нинон, Емо е отнесъл сърцето ти със себе си...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....