4 апр. 2013 г., 08:07

ХХI-век след Христа...

1.1K 0 0

 

 ХХI-век  след Христа...

 

Светът се е побъркал,

Светът е пощурял,

не вярва вече в щъркели-

тъй много остарял...

 

От мании обсебен

се смята за Пророк-

in vitro прави бебета

и мисли, че е Бог!..

 

Към лястовици бели

той няма интерес,

дори ги би отстрелял

и препарирал днес...

 

Понеже вече сбъднати

са толкова неща,

не вярва във Отвъдното,

дори и в Чудеса!..

 

В Небесните пътеки

е тръгнал...Но къде?..

Там Бог не пуска всеки-

догде е жив поне!..

 

Рисува шизофренни

картини и така

твърди, че бил изглеждал

живота ни сега;

 

и щрихи неизчистени

вместо автопортрет,

а с редове безсмислени

се прави на поет...

 

...Човешката си памет

по камъни четем

и тъй не се забравят,

и страст и реквием...

 

А в памет дигитална

как  можем съхрани

и Вярата сакрална,

и делничните дни,

 

с които да разкажем

за нашия Живот:

за Любовта, а даже

и за самият Бог...

 

...Ще ни забрави Времето

в припряният си ход-

без опис на проблемите,

дори без  Е п и л о г...

 

Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...