Седях на двора от немай къде,
не ми се спи - проклета карантина!
Чух шум. Дошъл е някой да краде!
И черна сянка край дувара мина.
Мъжът ми спи и дъскорезен звук,
на покрива и циглите повдига,
и рекох си, каквото бе - дотук,
смъртта ми май край портата намига.
Мирише някак странно, на "Тризон",
и псето заскимтя щом я подуши.
Егати карантинният фасон -
смъртта с противогаз е и ботуши. ...