Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
3.04.2020 г., 19:15 ч.  

Hи лук съм яла, нито мирисАла 

  Поезия » Хумористична
747 3 18


Седях на двора от немай къде,
не ми се спи - проклета карантина!
Чух шум. Дошъл е някой да краде!
И черна сянка край дувара мина.

 

Мъжът ми спи и дъскорезен звук,

на покрива и циглите повдига,
и рекох си, каквото бе  - дотук,
смъртта ми май край портата намига.

 

Мирише някак странно, на "Тризон",
и псето заскимтя щом я подуши.
Егати карантинният фасон -
смъртта с противогаз е и ботуши.

 

Да викам силно, кой ще чуе, кой?
Спят всички, хъркат дружно в махалата.
Реших, аман, не давам се без бой!

И стиснах смело правата лопата.

 

На сутринта на двора излезнАх,
ни лук съм яла, нито мирисАла...
Комшийката ме стори пух и прах,
любимият й в кома съм проснАла...


 

 

 

----------------------------------------------

Благодаря, на Васко, за вдъхновението! :)

 

 

 

 

 


 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??