Hи лук съм яла, нито мирисАла
Седях на двора от немай къде,
не ми се спи - проклета карантина!
Чух шум. Дошъл е някой да краде!
И черна сянка край дувара мина.
Мъжът ми спи и дъскорезен звук,
на покрива и циглите повдига,
и рекох си, каквото бе - дотук,
смъртта ми май край портата намига.
Мирише някак странно, на "Тризон",
и псето заскимтя щом я подуши.
Егати карантинният фасон -
смъртта с противогаз е и ботуши.
Да викам силно, кой ще чуе, кой?
Спят всички, хъркат дружно в махалата.
Реших, аман, не давам се без бой!
И стиснах смело правата лопата.
На сутринта на двора излезнАх,
ни лук съм яла, нито мирисАла...
Комшийката ме стори пух и прах,
любимият й в кома съм проснАла...
----------------------------------------------
Благодаря, на Васко, за вдъхновението! :)
© Надежда Ангелова All rights reserved.
