Hи лук съм яла, нито мирисАла
Седях на двора от немай къде,
не ми се спи - проклета карантина!
Чух шум. Дошъл е някой да краде!
И черна сянка край дувара мина.
Мъжът ми спи и дъскорезен звук,
на покрива и циглите повдига,
и рекох си, каквото бе - дотук,
смъртта ми май край портата намига.
Мирише някак странно, на "Тризон",
и псето заскимтя щом я подуши.
Егати карантинният фасон -
смъртта с противогаз е и ботуши.
Да викам силно, кой ще чуе, кой?
Спят всички, хъркат дружно в махалата.
Реших, аман, не давам се без бой!
И стиснах смело правата лопата.
На сутринта на двора излезнАх,
ни лук съм яла, нито мирисАла...
Комшийката ме стори пух и прах,
любимият й в кома съм проснАла...
----------------------------------------------
Благодаря, на Васко, за вдъхновението! :)
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радвам се, че те разсмях, Жени!
-
Надее))
-
Така е, сенсей. Благодаря!
-
Много ми хареса.
Но - не е вярно. Оня ден писа, че режеш лук за обяда.
Пък и си българка - българска манджа без лук не става. Особено кИфтетата. -
Добро утро, Наде!
-
Добро утро, Блу!
-
Изтрепахте мъжете бе!
-
Усмивка, за теб, Красе.
-
Прегръщам те, Марийче!
-
Една лопата с два персонажа!
Една тема с два таланта!
А аз се радвам и на двама ви! ❤️ -
Благодаря, Марианче! Мълчи, Искре, Васко ще ме убие!
-
Радват ме усмивките ви!
-
🤣🤣🤣
-
Екстра!Давай нататък.
-
Много приятно, закачливо и ритмично като от отличник!
-
Усмиииивка 😀
-
Проклетата виртуална клавиатура! "Изяла" беше цял куплет...Добре,че проверявам.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
