Хидрофор
Хидрофор
на Данчо и Павлина, защото
тук чувствам Стария Град
Беше отдавна. Беше в Бургас.
Богориди - улица нежна.
В Стария Град. В Стария Свят.
Богориди - спомени прежни.
***
Беше Чайка. Беше Тишина.
Беше и Рибарска среща,
а сега е фотото "Павлина" -
на Ротондата отсреща.
Влизам... Снимки правят тук!
Весели и тъжни - наредени.
Нищо, че излизат като чук,
ГоспожИте със капели натъкмени.
И докоснал този шарен свят,
дълго си говорим - теми разни.
Тук разказват - в сенки и във цвят -
хиляди животи - смислени и празни.
***
Ох, за Сушата се кахърим -
ще ни спука лятото горещо!
На Живота най-необходим
Хидрофор е - за водата ни "и още нещо..."
Тихо си помърква. През нощта,
докато се веселим и любим,
заредил е тонове вода -
на живота, капките събудени.
Сутрин, под душа, обливат ни хладни
струи и смиват Съня.
Как ни е хубаво!(Че не сме жадни.)
Хидрофорът не мигна! Не спа.
Хидрофорът...
И той - като Хората! -
не се чува, ни вижда, но бди!
Ето, запява! - Тенорът,
на крехките, летни съдби.
***
Днес, не отдавна. Пак във Бургас.
На Богориди - улица срещна.
В Стария Град. В Стария Свят
фотото "Павлина" ме посрещна...
13 Юли 2002 Ломбо Есте
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Дончев Все права защищены
