11 апр. 2008 г., 07:50
А мислех, че ми стига само
по сянката ти да вървя
и сгушена до твойто рамо,
да се разпуквам като цвят.
Аз мислех...
Но не се получи.
(Какви ти сенки, рамена?)
Ръмжа като вбесено куче,
щом стрелнеш поглед към жена.
Една била "сърна ранена",
а друга – "влюбена до смърт"...
Но знай, че аз пък съм хиена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация