Apr 11, 2008, 7:50 AM

Хиена 

  Poetry » Love
833 1 24

А мислех, че ми стига само

по сянката ти да вървя

и сгушена до твойто рамо,

да се разпуквам като цвят.

Аз мислех...

Но не се получи.

(Какви ти сенки, рамена?)

Ръмжа като вбесено куче,

щом стрелнеш поглед към жена.

 

Една била "сърна ранена",

а друга – "влюбена до смърт"...

 

Но знай, че аз пък съм хиена.

И всички ще ми правят път.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??