Хиляди години мрак

Поэзия » Другая

1K 0 3

Черна сянка през деня

ме скрива всеки ден,

искрено желая ти да си до мен,

ала в продължение на век

тъмнината е моят лек.

Лек към самота,

която винаги ме сграбчва на мига.

Скрива ме за миг

и ми прошепва с тих, нежен глас: "Искаш ли ме пак?"

Ала във тая тъмнина

аз виждам самота,

която никога пред мен

не разкрива своя плен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

изречена (Мая Попова)

Николай, понякога е хубаво човек искреННо да се вслушва в критиките, които му дават хора, които не са сграПчени от написаното, а не да скача като ощипана мома. и тук годините нямат нищо общо. мога да ти посоча доста по-невръстни творци, на които възрастни могат водица да им носят.

2012-03-07T21:29:43+02:00
Nelsan (Нели Вангелова)

За някой вампир ли става въпрос, че не разбрах? И мен стихотворението не успя да ме "сграПчи".

2012-03-04T20:24:57+02:00
severianin (Валентин Чернев)

"Тайнствено желая" да не чета в сайта подобни стихове, защото от тях нищо не ме "сграПчва". Това, че "в продължение на век тъмнината му е лек" вече го разбрах, но че има "лек към самота" не подозирах. Защо ли тази "поезия" така жестоко "никога пред мен не разкрива своя плен"? А пред вас?...

2012-03-04T17:56:15+02:00