4 mar 2012, 12:59

Хиляди години мрак

  Poesía » Otra
1K 0 3

Черна сянка през деня

ме скрива всеки ден,

искрено желая ти да си до мен,

ала в продължение на век

тъмнината е моят лек.

Лек към самота,

която винаги ме сграбчва на мига.

Скрива ме за миг

и ми прошепва с тих, нежен глас: "Искаш ли ме пак?"

Ала във тая тъмнина

аз виждам самота,

която никога пред мен

не разкрива своя плен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ники Даскалов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Николай, понякога е хубаво човек искреННо да се вслушва в критиките, които му дават хора, които не са сграПчени от написаното, а не да скача като ощипана мома. и тук годините нямат нищо общо. мога да ти посоча доста по-невръстни творци, на които възрастни могат водица да им носят.
  • За някой вампир ли става въпрос, че не разбрах? И мен стихотворението не успя да ме "сграПчи".
  • "Тайнствено желая" да не чета в сайта подобни стихове, защото от тях нищо не ме "сграПчва". Това, че "в продължение на век тъмнината му е лек" вече го разбрах, но че има "лек към самота" не подозирах. Защо ли тази "поезия" така жестоко "никога пред мен не разкрива своя плен"? А пред вас?...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...