Хиляди години мрак

Mar 4, 2012, 12:59 PM

Poetry » Other

745 0 3

Черна сянка през деня

ме скрива всеки ден,

искрено желая ти да си до мен,

ала в продължение на век

тъмнината е моят лек.

Лек към самота,

която винаги ме сграбчва на мига.

Скрива ме за миг

и ми прошепва с тих, нежен глас: "Искаш ли ме пак?"

Ала във тая тъмнина

аз виждам самота,

която никога пред мен

не разкрива своя плен!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

изречена (Мая Попова)

2012-03-07T21:29:43+02:00

Николай, понякога е хубаво човек искреННо да се вслушва в критиките, които му дават хора, които не са сграПчени от написаното, а не да скача като ощипана мома. и тук годините нямат нищо общо. мога да ти посоча доста по-невръстни творци, на които възрастни могат водица да им носят.
Nelsan (Нели Вангелова)

2012-03-04T20:24:57+02:00

За някой вампир ли става въпрос, че не разбрах? И мен стихотворението не успя да ме "сграПчи".
severianin (Валентин Чернев)

2012-03-04T17:56:15+02:00

"Тайнствено желая" да не чета в сайта подобни стихове, защото от тях нищо не ме "сграПчва". Това, че "в продължение на век тъмнината му е лек" вече го разбрах, но че има "лек към самота" не подозирах. Защо ли тази "поезия" така жестоко "никога пред мен не разкрива своя плен"? А пред вас?...