Хипохондрично
Отдавна си мисля - че вирус
вселил се е някакъв в мен.
Без отдих, от време на време,
гуляе из моя корем!
Върлува директно в червата,
от костите мозък краде.
Показва - характер в устата -
от сухата слюнка яде!
Боли - в колената ми нощем,
трепери по моя гръбнак.
Завзема в гърдите ми площи,
подува ми левия крак!
Усещам го силно - в бедрата,
по моите слаби места.
Сърби ме - ужасно в главата,
от него ми пада коса!
Навярно, е страшният Ковид,
от който умирам до днес!
Със него се чувствам в окови,
измъчван от вирусен стрес.
Ще тръгна отново на доктор.
Да ми - разясни болеста.
Да рови с маркучи - дълбоко
в червата, а после в уста!
В кръвта ми да търси микроби.
Ще помпам за него ръце.
Ще давам секрети - за проби,
за черния дроб и сърце...
От болести - вечно примирам!
Аз съм роден - бледолик!
От мания страшна - умирам:
Вече съм - Хипохондрик!
Юри
Йовев
Ноември
2020 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Yuri Yovev Все права защищены
