4 nov 2020, 2:24  

Хипохондрично

608 3 19

Отдавна си мисля - че вирус

вселил се е някакъв в мен.

Без отдих, от време на време,

гуляе из моя корем!

 

Върлува директно в червата,

от костите мозък краде.

Показва - характер в устата -

от сухата слюнка яде!

 

Боли - в колената ми нощем,

трепери по моя гръбнак.

Завзема в гърдите ми площи,

подува ми левия крак!

 

Усещам го силно - в бедрата,

по моите слаби места.

Сърби ме - ужасно в главата,

от него ми пада коса!

 

Навярно, е страшният Ковид,

от който умирам до днес!

Със него се чувствам в окови,

измъчван от вирусен стрес.

 

Ще тръгна отново на доктор.

Да ми - разясни болеста.

Да рови с маркучи - дълбоко

в червата, а после в уста!

 

В кръвта ми да търси микроби.

Ще помпам за него ръце.

Ще давам секрети - за проби,

за черния дроб и сърце...

 

От болести - вечно примирам!

Аз съм роден - бледолик!

От мания страшна - умирам:

Вече съм - Хипохондрик!

 

 

 

 

Юри

Йовев

Ноември

2020 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С този Ковид почна да ме сърби навсякъде, Иржи! С него, а и с болести не трябва много, много да се шегуваме, ама пустата Муза! 😀
  • Това е много тежка болест, Юри! Ама лирическия ти, много се е занемарил, разчита само на питиетата с различни марки да са му лекарствата.А от многобройни авантюри пък имунитета спада, и да не загуби пазара, който кръжи около него... Да вземе мерки!
  • Недей така! 😀
  • Краси, къде се губиш? 😊
  • Бе аз да ти го обясня, ама...не ми е удобно.
    Прочети го. "Народна медицина" е. Баш по твоята част😉

Конец, ракия и вбесена тъща 🇧🇬

Направо ще се хвана за главата!
От болести не мога да избягам.
Боли ме жлъчка. Черен дроб. Стомаха.
А, чакай, че сърцето май ме стяга!
И нощем като легна и започва ...
678 5 30

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...