4 мар. 2017 г., 23:17

Хипотеза

473 2 1

Дочух твоята мисъл,
чух, че крещеше за мен,
усетих, как ме бленуваш
и завихря те вътрешен бунт.

Виждам, как се терзаеш,
виждам, на две се делиш,
моята част те развива,
другата те разпъва на кръст.

Въвлечен в сложна хипотеза,
търсиш вярно доказателство,
мълчаливо отхвърляш дилеми,
търсейки правилен край.

Поставяш си сам бариери,
отчаян по средата висиш,
в страх от грешната стъпка,
сам ще се изпепелиш.

Рискувай, дори да изгубиш,
ще знаеш, защо си сгрешил,
по-добре да ме изживееш,
от това да остана мечта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имаш хипотеза.
    Доказваш я
    и после...край.
    По добре
    да спреш в средата
    да мислиш че след нея
    има обетован Рай.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...