Дочух твоята мисъл,
чух, че крещеше за мен,
усетих, как ме бленуваш
и завихря те вътрешен бунт.

Виждам, как се терзаеш,
виждам, на две се делиш,
моята част те развива,
другата те разпъва на кръст.

Въвлечен в сложна хипотеза,
търсиш вярно доказателство,
мълчаливо отхвърляш дилеми,
търсейки правилен край.

Поставяш си сам бариери,
отчаян по средата висиш,
в страх от грешната стъпка,
сам ще се изпепелиш.

Рискувай, дори да изгубиш,
ще знаеш, защо си сгрешил,
по-добре да ме изживееш,
от това да остана мечта!