Хирошима

Зората се надигаше над сивия град,
всички хора в него сънуваха мечти.
Никой не подозираше идващия ад,
падащо от небето атомно цунами.

Едно зареждане и ето край,
вълна помитаща, всичко по своя път.
Напразни мечти, това е нашият рай,
неприемлива илюзия, наречена - смърт.

Кой е геният, който подобие е създал 
за всички животи, които ограби, е отговорен.
Кой изпрати стартиращия сигнал,
защо поиска ужасът да е повторен.

Слънчева светлина, помрачена за миг,
небе, обгърнато от черен плътен дим.
Атомна експлозия, последен болезнен вик,
земя, с тела покрита, но дух непобедим.

Страховити ракети, разпръснати в света,
с нетърпение очакват команда "Старт".
Предизвикат умишлен страх в нашите сърца,
страх от "Малчуганският" арт.

Днес има хора, които обичат тази напаст,
хора, готови да прережат милиони гърла.
Пожелали за себе си неограничена власт,
лъжи за мир от дяволска уста!

Събуждам се, жив съм и днес,
може би аз пропуснал съм страшния съд.
Въпреки всичко, смъртта долита, като вест,
Хирошима е забравена, до следващия път.

Р. Христов - Темногром
26.04.2014г.

Посветено на Цивилните граждани, взривени и буквално изпепелени в съня си през утрото на 6 август 1945 г., станали жертва на първото използване на атомна бомба срещу хора. Също така, може да се счита и за протестно и напомнящо писание относно издигнатия паметник на загиналите американски пилоти в София, виновни за бомбардировките над същия този град (София), както и редовни служители на ВВС (Военно въздушни сили). Онези, които осъществиха двата атомни взрива в Япония.