20 июн. 2017 г., 23:16

Хитър Петър и рибата

2.4K 1 3

ПИТАМ РИБАТА

(приказка от Сава Попов)

Селският кръчмар докарал в дюкяна си риба за продан. Рибата не била прясна, а вмирисана. Кръчмарят я купил евтино и си правел сметка да я продаде скъпо на простите селяни, та на бърза ръка да спечели много пари.

Наистина, както очаквал безсъвестният, лаком търговец, веднага покрай тезгяха се трупнали всички селяни, които били в кръчмата, и всеки започнал да бърка в кесията си, да си купи риба. И Хитър Петър бил там, но той отдалече подушил лошия дъх на развалената риба, разбрал нечестната сметка на лукавия кръчмар и си казал:

„Риба без вода и кръчмар без лъжа не може да живей, но и който става овца — вълкът го изяда!…“

Нашият хитрец станал, разбутал селяните, взел една риба и започнал да я поднася ту към устата си, ту към едното си ухо.

— Петре, какво правиш? — запитали го приятелите му.

— Питам рибата какви новини има в морето.

— Е, какво ти казва? — засмели се селяните.

— Какво ли? — засмял се Петър и им намигнал. — Каза ми, че новините й били много стари, защото преди повече от седмица била излязла от водата!…

Селяните разбрали каква е работата, прибрали кесиите си и се разотишли.

 

 

Хитър Петър говори с рибата

 

Един кръчмар - хитрец признат,

(мечтата му била да е богат),

 в дюкяна пуснал риба развалена,

закупена съвсем обезценена,

та с разликата във цената

да си постигне той мечтата.

Всичко по план вървяло – ето

че посетителите във кръчмето,

начуколили рибната сергия –

всеки извадил своята кесия

и се наканил риба да си вземе,

оказал се и Петър там навреме,

надушил от далеч вонята,

разбутал със ръце тълпата

и спрял пред пълната сергия,

докопвайки една скумрия.

И както бил със рибата в ръка

поднесъл я към своята уста,

след туй ухото доближил

и нещо тихо, тихо промълвил.

- Бре Петре, що ти стана?

Изглежда слънцето те хвана!

- А, не! Съвсем съм си добре,

поисках аз за нашето море,

да разбера какви са новините –

големи ли са, малки ли вълните?

- Е, що научи? Бързо сподели!

- Не знае! Преди двайсет дни,

ми каза, че напуснала водата,

разнасяли я вредом по селата,

с надеждата, че някой ще я купи,

но скоро само ларви ще излюпи…

Каква е работата хората разбрали,

кесиите набързо си прибрали,

а хитрият кръчмар с двата крака

се озовал директно във батака…

 

 

Любомир Попов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...