Хитър Петър и рибата

ПИТАМ РИБАТА

(приказка от Сава Попов)

Селският кръчмар докарал в дюкяна си риба за продан. Рибата не била прясна, а вмирисана. Кръчмарят я купил евтино и си правел сметка да я продаде скъпо на простите селяни, та на бърза ръка да спечели много пари.

Наистина, както очаквал безсъвестният, лаком търговец, веднага покрай тезгяха се трупнали всички селяни, които били в кръчмата, и всеки започнал да бърка в кесията си, да си купи риба. И Хитър Петър бил там, но той отдалече подушил лошия дъх на развалената риба, разбрал нечестната сметка на лукавия кръчмар и си казал:

„Риба без вода и кръчмар без лъжа не може да живей, но и който става овца — вълкът го изяда!…“

Нашият хитрец станал, разбутал селяните, взел една риба и започнал да я поднася ту към устата си, ту към едното си ухо.

— Петре, какво правиш? — запитали го приятелите му.

— Питам рибата какви новини има в морето.

— Е, какво ти казва? — засмели се селяните.

— Какво ли? — засмял се Петър и им намигнал. — Каза ми, че новините й били много стари, защото преди повече от седмица била излязла от водата!…

Селяните разбрали каква е работата, прибрали кесиите си и се разотишли.

Хитър Петър говори с рибата

Един кръчмар - хитрец признат,

(мечтата му била да е богат),

 в дюкяна пуснал риба развалена,

закупена съвсем обезценена,

та с разликата във цената

да си постигне той мечтата.

Всичко по план вървяло – ето

че посетителите във кръчмето,

начуколили рибната сергия –

всеки извадил своята кесия

и се наканил риба да си вземе,

оказал се и Петър там навреме,

надушил от далеч вонята,

разбутал със ръце тълпата

и спрял пред пълната сергия,

докопвайки една скумрия.

И както бил със рибата в ръка

поднесъл я към своята уста,

след туй ухото доближил

и нещо тихо, тихо промълвил.

- Бре Петре, що ти стана?

Изглежда слънцето те хвана!

- А, не! Съвсем съм си добре,

поисках аз за нашето море,

да разбера какви са новините –

големи ли са, малки ли вълните?

- Е, що научи? Бързо сподели!

- Не знае! Преди двайсет дни,

ми каза, че напуснала водата,

разнасяли я вредом по селата,

с надеждата, че някой ще я купи,

но скоро само ларви ще излюпи…

Каква е работата хората разбрали,

кесиите набързо си прибрали,

а хитрият кръчмар с двата крака

се озовал директно във батака…

Любомир Попов