pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
17 сент. 2015 г., 22:44

Хлапакът с празния корем 

  Поэзия » Гражданская
623 0 20



ХЛАПАКЪТ С ПРАЗНИЯ КОРЕМ

Посвещавам на всички негови събратя
с цялата си Вяра, Надежда и Любов!

Висок до лакътя ми само,
с тревичка в рижия перчем,
върви до лявото ми рамо
хлапакът с празния корем.

Вратле източил, с къса ризка,
в протрит безцветен панталон
и с две очи - небе разплискали,
но с груб език, език-жаргон,

невръстното момче отваря
капака на казан за смет
с надеждата да изпревари
бездомник друг,безхлебник клет.

Претърсва с детските си пръсти
остатъци от сит разкош.
Старица спира и се кръсти:
- И днес ли срещам те, Гаврош?

Гаврошът, нищо не намерил,
отново тича покрай мен.
С въпроси остри ме замерва
навъсен празничният ден.

- Пазете се! Краде! - се врязва
в душата ми фалцетен глас.
А детските очи ме стряскат
с друг вик: Не съм ли като вас?

До ъгъла вървиме двама.
А там - усмихнат баничар.
И с баничка една отсрамвам
срама, звянтящ като шамар.

Посяга, но уплашен гледа
хлапакът с празния корем.
А после с поглед слънчогледен
ме кани двама да ядем.

17.09.2015

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поезията е призвана да бъде актуална, да отразява лицето на деня ни и да търси отговори. Радвам се, че застана зад това стихотворение!
  • Коментарът на Росица е много близък до моите мисли.
    Май все повече ще стават Гаврошовците на различна възраст...
    Поздрав! Актуална, въздействаща, силна творба!
  • Роси, твоят стихотворен послепис-коментар е логично продължение на поднесената от мен за разсъждение тема.
    Дано успеем да събудим заспалите!
  • Погнусени политици
    край него бързо преминават -
    на пот, примесена с трици,
    некъпан, той мирише лошо.

    След час - два, вече вдъхновени,
    паметна реч произнасят,
    нахранени и освежени,
    ума свой пак превъзнасят.

    По гърдите се потупват:
    „За мен гласувайте, за мене!“

    Отново силно въздействаща и актуална творба ни поднасяш, Мария!
  • Благодаря ви за изразеното отношение в коментарите към написаното от мен, момичета!
  • И днес... Поздрави и от мен.
  • Светлосенките на живота! Стихът си ме докосна! Поздравления за написаното!
  • Трогната съм от думите ти и от професионалната ти оценка, Поете!
    И твоите човечни стихове правят мрака, в който живеем, по-прогледен и поносим!
    Благодаря ти, Илко!
  • Много ми се иска да вярвам, че светът ни ще стане по-добър и човечен! Дори написването на това стихотворение в празника, обединяващ вярата, надеждата и любовта е като едно авторово добро заклинание! И вие, приятели, участвате в него с положителната си енергия, която трябва да трансформираме в Сбъдване! Благодаря ви искрено за това!
  • Прекрасна творба, Мария! Настръхвах през цялото време на четенето и
    се върнах втори път да го прочета. Може би за днес това най-хубавото стихотворение.Всичко си казала с неимоверна точност! Каквото друго да кажа ще бъде излишно.Заслужени аплодисменти!
    Поздрав и прекрасно утро ти желая!
  • Жалко е,че и нашите родители ще се превърнат скоро в Гаврошовци. Срамота!
  • Другият облик на живота! Поздравления за стиха!
  • Много силен текст и сърцераздирателен, Мария!Много поетично вярно разкриваш ставащото край кофите за боклуци.Картината е потресаваща, но такова е днешното време.Дано бъдещето е по- добро.Поздравление от мен!
  • Благодаря ви за майчинския коментар, момичета! Ех, да можеше да бъдем майки на всички малки несретници, за да ги приласкаем и нахраним, да изтрием сълзите им...А управниците ни - те просто се правят, че не ги забелязват.
  • Трябва и нашите политици да се засрамят, макар, че такива Гаврошовци има навсякъде и винаги е имало... Минавайки покрай такива деца и мен ме стиска нещо гадно за гърлото! Браво, Мария!
  • Ех, Мария, този срам и мен ме гори, така добре си го написала!
  • А ти, както винаги, извираш с поетичен коментар, по-ценен дори от самото стихотворение! Възхищавам ти се, умнице!
  • Импресия за сенките в живота ни...
    Облекли поглед в тъмни очила
    ще можем ли да подадем ръка за помощ
    без втренчен поглед в чуждата вина?

    Права си и актуална както винаги!
  • Дали пък това не е усмивка с особено мнение? / Признавам си, че моето е шегичка!/
  • !
Предложения
: ??:??