Хлапакът с празния корем
ХЛАПАКЪТ С ПРАЗНИЯ КОРЕМ
Посвещавам на всички негови събратя
с цялата си Вяра, Надежда и Любов!
Висок до лакътя ми само,
с тревичка в рижия перчем,
върви до лявото ми рамо
хлапакът с празния корем.
Вратле източил, с къса ризка,
в протрит безцветен панталон
и с две очи - небе разплискали,
но с груб език, език-жаргон,
невръстното момче отваря
капака на казан за смет
с надеждата да изпревари
бездомник друг,безхлебник клет.
Претърсва с детските си пръсти
остатъци от сит разкош.
Старица спира и се кръсти:
- И днес ли срещам те, Гаврош?
Гаврошът, нищо не намерил,
отново тича покрай мен.
С въпроси остри ме замерва
навъсен празничният ден.
- Пазете се! Краде! - се врязва
в душата ми фалцетен глас.
А детските очи ме стряскат
с друг вик: Не съм ли като вас?
До ъгъла вървиме двама.
А там - усмихнат баничар.
И с баничка една отсрамвам
срама, звянтящ като шамар.
Посяга, но уплашен гледа
хлапакът с празния корем.
А после с поглед слънчогледен
ме кани двама да ядем.
17.09.2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
