Хляб

Поэзия » Гражданская

1.1K 0 5

Хлябът, омесен с ръцете на мама,

топъл, ухаещ, преблаг от любов,

връща ме в спомена, в лоното, в храма,

в родния дом – саможертвен, готов

блудния син да приеме отново.

Пак да прости прегрешения куп,

пак да посрещне със думи – олово,

пак да застеле там одъра груб.

Пак да положа във скута на мама

моите сънища, скърби, борби,

свидни надежди, житейската драма,

цяла вселена от ласки добри.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Handzhieva (Дияна Ханджиева)

Благодаря ви! Наистина, който не е ял домашно изпечен хляб, истинско сирене, домати, мляко, мед; който не познава аромата на пукащите в печката дърва, нищо не знае. Жалко за съвременните "климатикови", хранени с МакДоналдс деца ;-(

2013-03-09T15:37:56+02:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

Хлябьт,омесен с рьцете на мама!!!Нямам сили да коментирам!Благодаря ти ,че ме вьрна в романтиката на моето детство!

2013-03-08T22:08:37+02:00
Gursel (Гюрсел Ханъмов)

Чудесно е! Помня как мама доеше козите и правеше най-чудното сирене на света! Помня как с братята ми го ядем с топлия хляб от пещта. Но напуснах село, братята и те, един в София, другия в Турция с Възродителния. Просълзи ме!

2013-03-08T21:25:31+02:00
radiola (Рада Димова)

Силно и искрено,хареса ми!

2013-03-08T20:32:59+02:00
toxin (Таня Донова)

Хубаво стихотворение!

2013-03-08T20:15:26+02:00