Хляб
Хлябът, омесен с ръцете на мама,
топъл, ухаещ, преблаг от любов,
връща ме в спомена, в лоното, в храма,
в родния дом – саможертвен, готов
блудния син да приеме отново.
Пак да прости прегрешения куп,
пак да посрещне със думи – олово,
пак да застеле там одъра груб.
Пак да положа във скута на мама
моите сънища, скърби, борби,
свидни надежди, житейската драма,
цяла вселена от ласки добри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дияна Ханджиева Всички права запазени
