Хлябът, омесен с ръцете на мама,
топъл, ухаещ, преблаг от любов,
връща ме в спомена, в лоното, в храма,
в родния дом – саможертвен, готов
блудния син да приеме отново.
Пак да прости прегрешения куп,
пак да посрещне със думи – олово,
пак да застеле там одъра груб.
Пак да положа във скута на мама
моите сънища, скърби, борби,
свидни надежди, житейската драма,
цяла вселена от ласки добри.
© Дияна Ханджиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
