Mar 8, 2013, 8:15 PM

Хляб

  Poetry » Civic
1.1K 0 5

 

 

Хлябът, омесен с ръцете на мама,

топъл, ухаещ, преблаг от любов,

връща ме в спомена, в лоното, в храма,

в родния дом – саможертвен, готов

 

блудния син да приеме отново.

Пак да прости прегрешения куп,

пак да посрещне със думи – олово,

пак да застеле там одъра груб.

 

Пак да положа във скута на мама

моите сънища, скърби, борби,

свидни надежди, житейската драма,

цяла вселена от ласки добри.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дияна Ханджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви! Наистина, който не е ял домашно изпечен хляб, истинско сирене, домати, мляко, мед; който не познава аромата на пукащите в печката дърва, нищо не знае. Жалко за съвременните "климатикови", хранени с МакДоналдс деца ;-(
  • Хлябьт,омесен с рьцете на мама!!!Нямам сили да коментирам!Благодаря ти ,че ме вьрна в романтиката на моето детство!
  • Чудесно е! Помня как мама доеше козите и правеше най-чудното сирене на света! Помня как с братята ми го ядем с топлия хляб от пещта. Но напуснах село, братята и те, един в София, другия в Турция с Възродителния. Просълзи ме!
  • Силно и искрено,хареса ми!
  • Хубаво стихотворение!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...